Страната ни ще изпрати хуманитарна помощ за Япония. Не, че имам нещо против. Аз също пратих пари по сметка на БЧК за да се използват за хуманитарна помощ. Но се чудя кой ще изпрати хуманитарна помощ на баба Мария, която цял месец кара на евтино кисело мляко и хляб, защото ако яде друго няма да и останат пари за лекарства.... ? А кой ще изпрати хуманитарна помощ на леля Ваня, която ходи до магазина стиснала 80 стотинки в ръка и чудеща се какво може да купи с тях, защото не и стига минималната заплата, на която работи? А хуманитарна помощ за младата майка Катя, която с майчинството си и заплатата от 300лв. на мъжа си купува най-евтините памперси за детето си и то само по 2 на ден, защото няма пари за повече ?
Чудно ми, защо живеем като след бедствие? Защо животът ни е по-жалък от този на хора в бедстващи райони? Защо ни сравнявам с тях ли? Ами те поне имат надежда, че нещата ще се оправят..... Защото при тях по-лошо няма на къде, а при нас винаги може да стане по-лошо.... и става по-лошо всъщност....

Не знам, и аз след всяко бедствие си мисля - бе всичко точно, ама ние защо първо себе си не оправим, пък да почнем да помагаме на другите. Но мислих по въпроса и установих, че в това, да помогнеш на съседа или на хора от някое село няма световна публичност, но пък това да пратиш пари на някой публичен район има. Знам ли. А друго обяснение би било, че да кажем, хората не са виновни, че ги застига земетресение или друго природно бедствие, докато за нашата мизерия в България виновни има и е от човешка ръка, затова хората се чудят - то хубаво да дарим, но няма ли тези пари пак да отидат на същото място, където са отишли и предишните ни дарение...Размисли, размисли, но фактите остават същите :/